Любовен хербарий
Красиво беше в моите очи.
Цвете сред овощната градина.
Откъснах те, а знаех, че боли,
когато друг пред мене те подмина.
Ухаеше на цвят и на мечти
и беше толкова непредвидима.
Набързо пусна своите бодли.
Без тях едва ли рози има?
Поливах те с любов и със сълзи,
а ти накланяше глава ранима.
Стопи се за броени дни,
но аз изгарях да те имам.
Сега си част от мойта икебана.
Страница в любовния сценарий.
Цвете като тебе друго няма.
Мое си, дори като хербарий!
© Леонид Стоянов All rights reserved.
