8.05.2008 г., 19:49 ч.

Любовен хербарий 

  Поезия
830 0 11

Красиво беше в моите очи.

Цвете сред овощната градина.

Откъснах те, а знаех, че боли,

когато друг пред мене те подмина.

 

Ухаеше на цвят и на мечти

и беше толкова непредвидима.

Набързо пусна своите бодли.

Без тях едва ли рози има?

 

Поливах те с любов и със сълзи,

а ти накланяше глава ранима.

Стопи се за броени дни,

но аз изгарях да те имам.

 

Сега си част от мойта икебана.

Страница в любовния сценарий.

Цвете като тебе друго няма.

Мое си, дори като хербарий! 

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??