В очите ти - на ириса в синьото
съзирам нежна, мълчалива обичта,
която не изричаш в дните ми,
но аз усещам с пулса на кръвта.
Преляла съм от пролетна магия,
но пак преглъщам тихата печал,
в която се опитваш да се скриеш,
на рамене понесъл тежкия товар
на спомена - в теб стаен е.
Защото още Нея помниш в утринта-
след огъня, що укроти в мене
и тръпката в две парещи тела.
Тя, знай, сред ангелите е високо.
Желае истински да си щастлив.
Сърце, очи да имаш и за мене,
но и да помниш спомена красив.
Таиш навярно песните капчукови,
обливали ви с свойта красота.
И надълбоко пазиш трелите на птиците
и Песните за Обичта.
Но...
Ще съчиниш и с мен мелодия за двама,
а в реалност ние ще я претворим...
И в бъдеще чрез Обичта голяма
за нас ще бъде тя любовен химн.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
Много-много!!!
Поздрави!