15 мая 2008 г., 20:25

Любовен химн

1.1K 0 21

В очите ти - на ириса в синьото  
съзирам нежна, мълчалива обичта,
която не изричаш в дните ми,
но аз усещам с пулса на кръвта.


Преляла съм от пролетна магия,
но пак преглъщам тихата печал,
в която се опитваш да се скриеш,
на рамене понесъл тежкия товар


на спомена - в теб стаен е.
Защото още Нея помниш в утринта-
след огъня, що укроти в мене
и тръпката в две парещи тела.


Тя, знай, сред ангелите е високо.
Желае истински да си щастлив.
Сърце, очи да имаш и за мене,
но и да помниш спомена красив.


Таиш навярно песните капчукови,
обливали ви с свойта красота.
И надълбоко пазиш трелите на птиците
и Песните за Обичта.

 

Но...

 

Ще съчиниш и с мен мелодия за двама,
а в реалност ние ще я претворим...
И в бъдеще чрез Обичта голяма
за нас ще бъде тя любовен химн.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво е, Петенце! Нежно и много влюбено!

    Много-много!!!
    Поздрави!
  • по-скоро
    елегия
    или
    интермецо
    Браво!
  • ЕХ ТАЗИ ЛЮБОВ!ДА БЪДЕ! ПОЖЕЛАВАМ ТИ Я МИЛИЧКА,НЕКА НИКОГА НЕ ТЕ НАПУСКА.ПРЕГРЪДКИ. ГИНЧЕТО
  • В очите ти - на ириса в синьото
    съзирам нежна, мълчалива обичта,
    която не изричаш в дните ми,
    но аз усещам с пулса на кръвта.

    Да Я усещаш, вечно!!! Прекрасен стих, Петинка!!!
    С обич!!!
  • Невероятно..Побиха ме тръпки...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....