15.05.2008 г., 20:25

Любовен химн

1.1K 0 21

В очите ти - на ириса в синьото  
съзирам нежна, мълчалива обичта,
която не изричаш в дните ми,
но аз усещам с пулса на кръвта.


Преляла съм от пролетна магия,
но пак преглъщам тихата печал,
в която се опитваш да се скриеш,
на рамене понесъл тежкия товар


на спомена - в теб стаен е.
Защото още Нея помниш в утринта-
след огъня, що укроти в мене
и тръпката в две парещи тела.


Тя, знай, сред ангелите е високо.
Желае истински да си щастлив.
Сърце, очи да имаш и за мене,
но и да помниш спомена красив.


Таиш навярно песните капчукови,
обливали ви с свойта красота.
И надълбоко пазиш трелите на птиците
и Песните за Обичта.

 

Но...

 

Ще съчиниш и с мен мелодия за двама,
а в реалност ние ще я претворим...
И в бъдеще чрез Обичта голяма
за нас ще бъде тя любовен химн.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво е, Петенце! Нежно и много влюбено!

    Много-много!!!
    Поздрави!
  • по-скоро
    елегия
    или
    интермецо
    Браво!
  • ЕХ ТАЗИ ЛЮБОВ!ДА БЪДЕ! ПОЖЕЛАВАМ ТИ Я МИЛИЧКА,НЕКА НИКОГА НЕ ТЕ НАПУСКА.ПРЕГРЪДКИ. ГИНЧЕТО
  • В очите ти - на ириса в синьото
    съзирам нежна, мълчалива обичта,
    която не изричаш в дните ми,
    но аз усещам с пулса на кръвта.

    Да Я усещаш, вечно!!! Прекрасен стих, Петинка!!!
    С обич!!!
  • Невероятно..Побиха ме тръпки...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....