Пролог: И всеки ден един и същ е,
поглъща ни повтарящото ежедневие.
...
Да избягаме заедно? 
Без ровичкане кое-какво било,
драскаме чертата и се рестартираме. 

Само ти и аз,
усамотение... 

С утрото - ново начало,
страст,
а после вечерен уют.
Запалени свещи,
проблясък,
искри,
тръпнещи тела,
нежни пръсти... 

Само ти и аз,
споделени вълни,
откровено голи,
без задръжки... 

Небрежни към времето,
небързащи, 
а и за къде,
оставили се по течението
немислещи. 

Само ти и аз!