Любовна тъга
889
0
0
Едвам проблясва, лъч надежда,
за нас заедно да бъдем.
Когато мислех че всичко подрежда.
Разбрах, че няма да пребъдем.
Глас незнаен, в ухото ми шепти.
Не бързай, дай и време.
Може всичко да се подреди.
Дано, не ми се носи тежко бреме.
Красота неземна, как да те забравя?
Да забравя как ме гледаш.
Едничък шепот, само ще добавя.
От любовта ми, недей да вземаш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никалас Борисов Todos los derechos reservados
