Любовна тъга

16 jul 2019, 8:50

Poesía » De amor

571 0 0

Едвам проблясва, лъч надежда,
за нас заедно да бъдем.
Когато мислех че всичко подрежда.
Разбрах, че няма да пребъдем.

Глас незнаен, в ухото ми шепти.
Не бързай, дай и време.
Може всичко да се подреди.
Дано, не ми се носи тежко бреме.

Красота неземна, как да те забравя?
Да забравя как ме гледаш.
Едничък шепот, само ще добавя.
От любовта ми, недей да вземаш.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Любовна тъга

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas