Любовна тъга
886
0
0
Едвам проблясва, лъч надежда,
за нас заедно да бъдем.
Когато мислех че всичко подрежда.
Разбрах, че няма да пребъдем.
Глас незнаен, в ухото ми шепти.
Не бързай, дай и време.
Може всичко да се подреди.
Дано, не ми се носи тежко бреме.
Красота неземна, как да те забравя?
Да забравя как ме гледаш.
Едничък шепот, само ще добавя.
От любовта ми, недей да вземаш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никалас Борисов Все права защищены
