Любовна тъга

16.07.2019 г., 8:50 ч.

Поезия » Любовна

464 0 0

Едвам проблясва, лъч надежда,
за нас заедно да бъдем.
Когато мислех че всичко подрежда.
Разбрах, че няма да пребъдем.

Глас незнаен, в ухото ми шепти.
Не бързай, дай и време.
Може всичко да се подреди.
Дано, не ми се носи тежко бреме.

Красота неземна, как да те забравя?
Да забравя как ме гледаш.
Едничък шепот, само ще добавя.
От любовта ми, недей да вземаш.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Любовна тъга

Свързани произведения

Коментари

Предложения