Любовна тъга

Jul 16, 2019, 8:50 AM

Poetry » Love

575 0 0

Едвам проблясва, лъч надежда,
за нас заедно да бъдем.
Когато мислех че всичко подрежда.
Разбрах, че няма да пребъдем.

Глас незнаен, в ухото ми шепти.
Не бързай, дай и време.
Може всичко да се подреди.
Дано, не ми се носи тежко бреме.

Красота неземна, как да те забравя?
Да забравя как ме гледаш.
Едничък шепот, само ще добавя.
От любовта ми, недей да вземаш.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Любовна тъга

Свързани произведения

Comments

Random works