14 sept 2005, 14:52

Любовница

  Poesía
2K 0 6
Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен...
Любов за "Довиждане" телата събира,
а после всеки у дома се прибира.

Часовника с болка минути отмерва,
скъсява времето - от това ме боли.
Телата все още преплетени парят,
очите неистово молят "Поспри!"

Откраднати мигове,срещи и страсти,
любов забранена в лабиринт от мечти.
Целувка,поглед,докосване...
шепот "До утре" и мечтата пак се разби.

Тихи стъпки в душата отекват,
стъпкват цветята,скриват слънца..
Крясък на птица,а после пак тишина...
умря една голяма надежда в мойта малка ръка.

Кафето горчи по устните влажни,
леглото кротко заспива под мен,
стаило дъх във очакване
на идната среща с греха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • добро е
  • Твърде банално
  • Нощем между два и осем

    Баснята е твърде стара:той звъни, пък тя отваря,две-три чаши, два-три лафа и се пльосват на чаршафа.

    Туй- във два. А после в осем,недоспал и нескопосан той обира свойте круши,а пък тя кахърно пуши.

    Не че толкова и пука-Просто скука, скука, скука…Не че толкова му пука-ама трябва и да чука…

    Тъй си карат- две черупки:пълнят си взаимно дупки,чешат си взаимно красти…Инак са на”здрасти-здрасти”....
    Светлана Комогорова
  • И това..докосва.Много истинско..красиво!Поздравче!Браво!
  • Много ми хареса ! Толкова е истинско ! Моите поздравления ! От мен 6.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...