Sep 14, 2005, 2:52 PM

Любовница

  Poetry
2K 0 6
Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен...
Любов за "Довиждане" телата събира,
а после всеки у дома се прибира.

Часовника с болка минути отмерва,
скъсява времето - от това ме боли.
Телата все още преплетени парят,
очите неистово молят "Поспри!"

Откраднати мигове,срещи и страсти,
любов забранена в лабиринт от мечти.
Целувка,поглед,докосване...
шепот "До утре" и мечтата пак се разби.

Тихи стъпки в душата отекват,
стъпкват цветята,скриват слънца..
Крясък на птица,а после пак тишина...
умря една голяма надежда в мойта малка ръка.

Кафето горчи по устните влажни,
леглото кротко заспива под мен,
стаило дъх във очакване
на идната среща с греха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • добро е
  • Твърде банално
  • Нощем между два и осем

    Баснята е твърде стара:той звъни, пък тя отваря,две-три чаши, два-три лафа и се пльосват на чаршафа.

    Туй- във два. А после в осем,недоспал и нескопосан той обира свойте круши,а пък тя кахърно пуши.

    Не че толкова и пука-Просто скука, скука, скука…Не че толкова му пука-ама трябва и да чука…

    Тъй си карат- две черупки:пълнят си взаимно дупки,чешат си взаимно красти…Инак са на”здрасти-здрасти”....
    Светлана Комогорова
  • И това..докосва.Много истинско..красиво!Поздравче!Браво!
  • Много ми хареса ! Толкова е истинско ! Моите поздравления ! От мен 6.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...