Любовница
леглото скърца ритмично под мен...
Любов за "Довиждане" телата събира,
а после всеки у дома се прибира.
Часовника с болка минути отмерва,
скъсява времето - от това ме боли.
Телата все още преплетени парят,
очите неистово молят "Поспри!"
Откраднати мигове,срещи и страсти,
любов забранена в лабиринт от мечти.
Целувка,поглед,докосване...
шепот "До утре" и мечтата пак се разби.
Тихи стъпки в душата отекват,
стъпкват цветята,скриват слънца..
Крясък на птица,а после пак тишина...
умря една голяма надежда в мойта малка ръка.
Кафето горчи по устните влажни,
леглото кротко заспива под мен,
стаило дъх във очакване
на идната среща с греха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Димитрова Всички права запазени