5 sept 2009, 21:38

Любовно-подобно

884 0 1

 

 

Ако знаеш, че във мен бушува лава,

ако знаеш как душата ми огрява,

ако знаеш колко силно може тя да страда,

ако знаеш нощите ми как отравя,

ако знаеш колко дни аз тебе чаках,

ако знаеш как аз тихо скрита плаках,

ако знаеш само аз по тебе страдах,

ако знаеш колко много и за тебе наранявах.

He, не знаеш ти, че в мен бушува лава,

нито знаеш как душата ми отравя

и ако не беше скрита в мене тази вяра,

че сърцето ми не ще вечно то да страда,

то навярно бих останала в забрава,

открила ненадейно, че ти си моята последна гара.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алисън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....