5.09.2009 г., 21:38

Любовно-подобно

880 0 1

 

 

Ако знаеш, че във мен бушува лава,

ако знаеш как душата ми огрява,

ако знаеш колко силно може тя да страда,

ако знаеш нощите ми как отравя,

ако знаеш колко дни аз тебе чаках,

ако знаеш как аз тихо скрита плаках,

ако знаеш само аз по тебе страдах,

ако знаеш колко много и за тебе наранявах.

He, не знаеш ти, че в мен бушува лава,

нито знаеш как душата ми отравя

и ако не беше скрита в мене тази вяра,

че сърцето ми не ще вечно то да страда,

то навярно бих останала в забрава,

открила ненадейно, че ти си моята последна гара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алисън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...