5 сент. 2009 г., 21:38

Любовно-подобно

887 0 1

 

 

Ако знаеш, че във мен бушува лава,

ако знаеш как душата ми огрява,

ако знаеш колко силно може тя да страда,

ако знаеш нощите ми как отравя,

ако знаеш колко дни аз тебе чаках,

ако знаеш как аз тихо скрита плаках,

ако знаеш само аз по тебе страдах,

ако знаеш колко много и за тебе наранявах.

He, не знаеш ти, че в мен бушува лава,

нито знаеш как душата ми отравя

и ако не беше скрита в мене тази вяра,

че сърцето ми не ще вечно то да страда,

то навярно бих останала в забрава,

открила ненадейно, че ти си моята последна гара.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алисън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...