5 сент. 2009 г., 21:38

Любовно-подобно

882 0 1

 

 

Ако знаеш, че във мен бушува лава,

ако знаеш как душата ми огрява,

ако знаеш колко силно може тя да страда,

ако знаеш нощите ми как отравя,

ако знаеш колко дни аз тебе чаках,

ако знаеш как аз тихо скрита плаках,

ако знаеш само аз по тебе страдах,

ако знаеш колко много и за тебе наранявах.

He, не знаеш ти, че в мен бушува лава,

нито знаеш как душата ми отравя

и ако не беше скрита в мене тази вяра,

че сърцето ми не ще вечно то да страда,

то навярно бих останала в забрава,

открила ненадейно, че ти си моята последна гара.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алисън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...