1 nov 2012, 11:55

Любовта е опиат

1.5K 0 0

Любовта е опиат

 

Тази вечер неустоимо ме плени

и миг от вселенски взрив се роди.

Пред очите ми изгряха звезди

и сетивата ми чудото разби.

 

Пред мен стоеше ти

забързан, разтуптян,

толкова прекрасен,

нежен, съвършен.

 

От теб струеше топлина,

попиваше в мъглата,

от очите ти блажени светлини

озариха тъмнината.

 

Не исках и не очаквах,

не знаех и не можех,

Любовта налетя,

не бях подготвена,

 

не разбирах и не чувах,

но виждах, виждах...

не пропуснах – красотата,

видях мига и беше той всичко.

 

Любовта, облечена в светлина,

изгори ме, подлуди ме,

раздвои ме... исках да избягам,

и се опитах... бягах,

 

тъмнината все по-светла ставаше,

мъглата все по-горещо ме прегръщаше,

Любовта ме преследваше, не спираше,

със стрели сърцето ми набождаше.

 

Нарани ме, боли, и сега боли,

но понякога миговете ме даряват

с аромати, с ласки, с целувки,  

тялото ми докосват, милват...

 

И любовта в опиат се превърна,

толкова различна, непоносима,

в сърцето ми се подслони - неканена,

но истински необходима - животворна.      

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Дочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...