Любовта е опиат

Тази вечер неустоимо ме плени

и миг от вселенски взрив се роди.

Пред очите ми изгряха звезди

и сетивата ми чудото разби.

Пред мен стоеше ти

забързан, разтуптян,

толкова прекрасен,

нежен, съвършен.

От теб струеше топлина,

попиваше в мъглата,

от очите ти блажени светлини

озариха тъмнината.

Не исках и не очаквах,

не знаех и не можех,

Любовта налетя,

не бях подготвена,

не разбирах и не чувах,

но виждах, виждах...

не пропуснах – красотата,

видях мига и беше той всичко.

Любовта, облечена в светлина,

изгори ме, подлуди ме,

раздвои ме... исках да избягам,

и се опитах... бягах,

тъмнината все по-светла ставаше,

мъглата все по-горещо ме прегръщаше,

Любовта ме преследваше, не спираше,

със стрели сърцето ми набождаше.

Нарани ме, боли, и сега боли,

но понякога миговете ме даряват

с аромати, с ласки, с целувки,  

тялото ми докосват, милват...

И любовта в опиат се превърна,

толкова различна, непоносима,

в сърцето ми се подслони - неканена,

но истински необходима - животворна.