Nov 1, 2012, 11:55 AM

Любовта е опиат

  Poetry » Love
1.5K 0 0

Любовта е опиат

 

Тази вечер неустоимо ме плени

и миг от вселенски взрив се роди.

Пред очите ми изгряха звезди

и сетивата ми чудото разби.

 

Пред мен стоеше ти

забързан, разтуптян,

толкова прекрасен,

нежен, съвършен.

 

От теб струеше топлина,

попиваше в мъглата,

от очите ти блажени светлини

озариха тъмнината.

 

Не исках и не очаквах,

не знаех и не можех,

Любовта налетя,

не бях подготвена,

 

не разбирах и не чувах,

но виждах, виждах...

не пропуснах – красотата,

видях мига и беше той всичко.

 

Любовта, облечена в светлина,

изгори ме, подлуди ме,

раздвои ме... исках да избягам,

и се опитах... бягах,

 

тъмнината все по-светла ставаше,

мъглата все по-горещо ме прегръщаше,

Любовта ме преследваше, не спираше,

със стрели сърцето ми набождаше.

 

Нарани ме, боли, и сега боли,

но понякога миговете ме даряват

с аромати, с ласки, с целувки,  

тялото ми докосват, милват...

 

И любовта в опиат се превърна,

толкова различна, непоносима,

в сърцето ми се подслони - неканена,

но истински необходима - животворна.      

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Дочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...