3 oct 2007, 9:47

Любовта си абортирах...

  Poesía
824 0 11
 

02. 09. 2007 г.


Докоснах кожата си и по нея

останаха следи от нокти...

Да продължа ли да живея

по навик? Тялото - работи.


Набъбнала от кръв лавина

желания по мене свлича,

нагорещена гилотина

главата ми отсича.


Докоснах кожата си. В рана

ръката ми внезапно хлътна,

от там душата си раздрана

обратно в себе си напъхах.


И забраних й да живее,

и волята си провокирах

така, че аз да оцелея.

А любовта си - абортирах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...