3 oct 2007, 9:47

Любовта си абортирах...

  Poesía
827 0 11
 

02. 09. 2007 г.


Докоснах кожата си и по нея

останаха следи от нокти...

Да продължа ли да живея

по навик? Тялото - работи.


Набъбнала от кръв лавина

желания по мене свлича,

нагорещена гилотина

главата ми отсича.


Докоснах кожата си. В рана

ръката ми внезапно хлътна,

от там душата си раздрана

обратно в себе си напъхах.


И забраних й да живее,

и волята си провокирах

така, че аз да оцелея.

А любовта си - абортирах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...