3 oct 2007, 9:47

Любовта си абортирах...

  Poesía
829 0 11
 

02. 09. 2007 г.


Докоснах кожата си и по нея

останаха следи от нокти...

Да продължа ли да живея

по навик? Тялото - работи.


Набъбнала от кръв лавина

желания по мене свлича,

нагорещена гилотина

главата ми отсича.


Докоснах кожата си. В рана

ръката ми внезапно хлътна,

от там душата си раздрана

обратно в себе си напъхах.


И забраних й да живее,

и волята си провокирах

така, че аз да оцелея.

А любовта си - абортирах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...