3 окт. 2007 г., 09:47

Любовта си абортирах...

825 0 11
 

02. 09. 2007 г.


Докоснах кожата си и по нея

останаха следи от нокти...

Да продължа ли да живея

по навик? Тялото - работи.


Набъбнала от кръв лавина

желания по мене свлича,

нагорещена гилотина

главата ми отсича.


Докоснах кожата си. В рана

ръката ми внезапно хлътна,

от там душата си раздрана

обратно в себе си напъхах.


И забраних й да живее,

и волята си провокирах

така, че аз да оцелея.

А любовта си - абортирах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Пеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...