02. 09. 2007 г.
Докоснах кожата си и по нея
останаха следи от нокти...
Да продължа ли да живея
по навик? Тялото - работи.
Набъбнала от кръв лавина
желания по мене свлича,
нагорещена гилотина
главата ми отсича.
Докоснах кожата си. В рана
ръката ми внезапно хлътна,
от там душата си раздрана
обратно в себе си напъхах.
И забраних й да живее,
и волята си провокирах
така, че аз да оцелея.
А любовта си - абортирах...
© Цвети Пеева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
