3.10.2007 г., 9:47

Любовта си абортирах...

828 0 11
 

02. 09. 2007 г.


Докоснах кожата си и по нея

останаха следи от нокти...

Да продължа ли да живея

по навик? Тялото - работи.


Набъбнала от кръв лавина

желания по мене свлича,

нагорещена гилотина

главата ми отсича.


Докоснах кожата си. В рана

ръката ми внезапно хлътна,

от там душата си раздрана

обратно в себе си напъхах.


И забраних й да живее,

и волята си провокирах

така, че аз да оцелея.

А любовта си - абортирах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...