Люлякова надежда
Люлякова надежда
Кокиче се показа. И сред снега натрупал,
раздипли скромно бялата си рокля.
Разпърпан февруари, към края си, издухал,
остави преспи, дъжд, мъгли и локви.
Завърнал се, отново гнездо ще свие щърка,
грижливо струпал съчки край комина,
през който, севернякът най- после ще изпърпа
изгонен, от горящата камина.
Морето ще разгъне солената си риза.
Вълните му пенливи, ще рисуват
безкрайни, дълги струи, подгонени от бриза.
Рибари ще наклякат да ловуват.
И любовта ще литне, като кошмарен сън,
разбрала, че за мен не е готова.
А пролетта красива, ще ме примами вън-
под люляците да намеря нова.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
