marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
289 266
Feb 28, 2018, 12:25 AM

Люлякова надежда 

  Poetry » Love
936 4 7

Люлякова надежда


Кокиче се показа. И сред снега натрупал,
раздипли скромно бялата си рокля.
Разпърпан февруари, към края си, издухал,
остави преспи, дъжд, мъгли и локви.

 

Завърнал се, отново гнездо ще свие щърка,
грижливо струпал съчки край комина,
през който, севернякът най- после ще изпърпа
изгонен, от горящата камина.

 

Морето ще разгъне солената си риза.
Вълните му пенливи, ще рисуват
безкрайни, дълги струи, подгонени от бриза.
Рибари ще наклякат да ловуват.

 

И любовта ще литне, като кошмарен сън,
разбрала, че за мен не е готова.
А пролетта красива, ще ме примами вън-
под люляците да намеря нова.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

The work is a contestant:

Моя пролет »

7 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??