marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
289 266
28 февр. 2018 г., 00:25

Люлякова надежда 

  Поэзия » Любовная
939 4 7

Люлякова надежда


Кокиче се показа. И сред снега натрупал,
раздипли скромно бялата си рокля.
Разпърпан февруари, към края си, издухал,
остави преспи, дъжд, мъгли и локви.

 

Завърнал се, отново гнездо ще свие щърка,
грижливо струпал съчки край комина,
през който, севернякът най- после ще изпърпа
изгонен, от горящата камина.

 

Морето ще разгъне солената си риза.
Вълните му пенливи, ще рисуват
безкрайни, дълги струи, подгонени от бриза.
Рибари ще наклякат да ловуват.

 

И любовта ще литне, като кошмарен сън,
разбрала, че за мен не е готова.
А пролетта красива, ще ме примами вън-
под люляците да намеря нова.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Моя пролет »

7 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??