17 nov 2015, 7:39

Made in Босилеград

  Poesía
945 0 1

Петък – ден пазарен,

трафикът е натоварен;

всеки бърза, оглежда,

търси евтина надежда.

Кой дошъл много рано,

кой пък минавал само;

сред шеги и закачки –

клаксони и спирачки,

в градската тълпа клета

всеки със своята клетва.

 

Улиците все по-тесни

и вратите безадресни;

за гражданите честни –

веселби, хора и песни.

Останала е шепа народ,

пуснат на волев оборот.

Всеки мястото си знае,

научен да слуша и трае.

Остроумието пак се рее,

така животът се живее…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...