17 nov 2015, 7:39

Made in Босилеград

  Poesía
953 0 1

Петък – ден пазарен,

трафикът е натоварен;

всеки бърза, оглежда,

търси евтина надежда.

Кой дошъл много рано,

кой пък минавал само;

сред шеги и закачки –

клаксони и спирачки,

в градската тълпа клета

всеки със своята клетва.

 

Улиците все по-тесни

и вратите безадресни;

за гражданите честни –

веселби, хора и песни.

Останала е шепа народ,

пуснат на волев оборот.

Всеки мястото си знае,

научен да слуша и трае.

Остроумието пак се рее,

така животът се живее…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....