Nov 17, 2015, 7:39 AM

Made in Босилеград

  Poetry
941 0 1

Петък – ден пазарен,

трафикът е натоварен;

всеки бърза, оглежда,

търси евтина надежда.

Кой дошъл много рано,

кой пък минавал само;

сред шеги и закачки –

клаксони и спирачки,

в градската тълпа клета

всеки със своята клетва.

 

Улиците все по-тесни

и вратите безадресни;

за гражданите честни –

веселби, хора и песни.

Останала е шепа народ,

пуснат на волев оборот.

Всеки мястото си знае,

научен да слуша и трае.

Остроумието пак се рее,

така животът се живее…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...