Мадона

22 jun 2012, 10:42

Poesía » Otra

450 0 2

Когато мама си отиваше
със укор ням и в самота,
в застиващите ù зеници
потрепваше една сълза.
Една сълза изплака мама.
Животът ù във нея се събра,
а надвечер, когато мръкна,
безмълвно си отиде от света.
Разплака се небето от тъга.
Изгря звезда на небосклона
и там остана ярко да блести
с лика на мама - моята мадона.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мадона

Искате да прочетете повече?

Propuestas