Мадона

22 jun 2012, 10:42

Poesía » Otra

419 0 2

Когато мама си отиваше

със укор ням и в самота,

в застиващите ù зеници

потрепваше една сълза.

Една сълза изплака мама.

Животът ù във нея се събра,

а надвечер, когато мръкна,

безмълвно си отиде от света.

Разплака се небето от тъга.

Изгря звезда на небосклона

и там остана ярко да блести

с лика на мама - моята мадона.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.