katenikolova (Екатерина Николова)
11 1
Jun 22, 2012, 10:42 AM

Мадона 

  Poetry » Other
420 0 2

Когато мама си отиваше

със укор ням и в самота,

в застиващите ù зеници

потрепваше една сълза.

 

Една сълза изплака мама.

Животът ù във нея се събра,

а надвечер, когато мръкна,

безмълвно си отиде от света.

 

Разплака се небето от тъга.

Изгря звезда на небосклона

и там остана ярко да блести

с лика на мама - моята мадона.

© Екатерина Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??