Когато мама си отиваше
със укор ням и в самота,
в застиващите ù зеници
потрепваше една сълза.
Една сълза изплака мама.
Животът ù във нея се събра,
а надвечер, когато мръкна,
безмълвно си отиде от света.
Разплака се небето от тъга.
Изгря звезда на небосклона
и там остана ярко да блести
с лика на мама - моята мадона.
© Екатерина Николова Все права защищены
добре че видях предният коментар.
Болящ стих!