22 июн. 2012 г., 10:42

Мадона 

  Поэзия » Другая
435 0 2

Когато мама си отиваше

със укор ням и в самота,

в застиващите ù зеници

потрепваше една сълза.

 

Една сълза изплака мама.

Животът ù във нея се събра,

а надвечер, когато мръкна,

безмълвно си отиде от света.

 

Разплака се небето от тъга.

Изгря звезда на небосклона

и там остана ярко да блести

с лика на мама - моята мадона.

© Екатерина Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??