29 sept 2010, 16:42

Магичен влак 

  Poesía » De amor
1487 0 12



Аз съм тих, есенен влак,

 който мрази да спира на гари,

кашлям с глас, ръждавеещо благ

от изпушени гадни цигари...

Влача някакви дребни неща...

 три вагона мечти – изтънели,

 две купета с бездомни сълзи,

 в коридорите спят уморени

 крехки, малки, безцветни мечти...

 Аз съм влак, чийто жълти очи

 (от горещото слънце наесен)

пише с прави, дълбоки следи...


                            (като с пръсти във хляба омесен)...


© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??