29 sept 2010, 16:42

Магичен влак

2K 0 12



Аз съм тих, есенен влак,

 който мрази да спира на гари,

кашлям с глас, ръждавеещо благ

от изпушени гадни цигари...

Влача някакви дребни неща...

 три вагона мечти – изтънели,

 две купета с бездомни сълзи,

 в коридорите спят уморени

 крехки, малки, безцветни мечти...

 Аз съм влак, чийто жълти очи

 (от горещото слънце наесен)

пише с прави, дълбоки следи...


                            (като с пръсти във хляба омесен)...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много сте мили, благодаря за вниманието. Тихото провинциално спокойствие на есента ме зарежда, а ако вали и дъжд, просто ме наричайте Дъждовна....
  • И мен впечатли !
    "кашлям с глас, ръждавеещо благ
    от изпушени гадни цигари...
    Браво, метафорите са направо връх!
    ПНС !
  • Очарована и благодарна от вниманието, мили момичета и момчета !
    Влакът продължава пътуването си, вече е на гара Асеновград ....
  • Чудесно е! Поздравления! Всяка дума си е на мястото! Магичен влак!!!
  • Невероятен стих!Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...