Sep 29, 2010, 4:42 PM

Магичен влак 

  Poetry » Love
1578 0 12



Аз съм тих, есенен влак,

 който мрази да спира на гари,

кашлям с глас, ръждавеещо благ

от изпушени гадни цигари...

Влача някакви дребни неща...

 три вагона мечти – изтънели,

 две купета с бездомни сълзи,

 в коридорите спят уморени

 крехки, малки, безцветни мечти...

 Аз съм влак, чийто жълти очи

 (от горещото слънце наесен)

пише с прави, дълбоки следи...


                            (като с пръсти във хляба омесен)...


© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??