5 sept 2020, 15:03

Магии

  Poesía » Otra
797 4 5

Не ти ли е вече омръзнало
от срещи
с големи Магии? 
Нали не нападат по съмнало,
а в тъмното
себе си криеш?
Навярно познаваш в очите им,
че могат да бъдат
ужасни.
Обичат покоите мнителни
старателно,
дълго
и ясно.
Говорят на ти с обгореното,
когато го криеш в кафето
и знаят,
/макар забранено/
че с него си топлиш ръцете.
Прошепват, че идват
от нищото
и всичките фокуси знаят,
с които се свиква излишно:
Обичаш - изчезваш.
Това е.
И точно когато прокълнати
разделят вълна от морето,
за капчица разум
/безумно/
вземи споделения трепет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...