23 mar 2017, 17:23

Магистрално

  Poesía » Otra
543 0 0

           Светофар е душата ми млада

           и за теб свети само в зелено.

           Пешеходна пътека сърцето е,

           ти да стигнеш спокойно до мен.

 

           Пътни знаци са мойте мечти.

           Твоят знак – Път със предимство.

           Магистрали са мислите в мене,

           все към теб и неспирно вървят.

 

           Наш'те дни са багажник олющен,

           пълен с радост и малко печал,

           а от него безсрамно, някой,

           всеки час, всеки миг, щипе, краде.

 

           Някой ден ще спра до сърцето ти,

           уморен и задъхан от дългият  път

           и с последните капчици кръв,

           ще съм тук, докато мотора загасне.

           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...