14 feb 2005, 7:55

Магията на нощта

Poesía

1.2K 0 2

Живи въглени
разтворени в мига,
дъхави, ухаещи
на старо вино.
Една усмивка
очарована в смеха,
вплела се в устните
невинно.
Две ръце
докосващи се
в залеза...
Луна прилепнала
във облаците
онемели...
Танцуващ валс
сред сенките
от тебе заслепени...

В слънцето магията
умира бавно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Nadya (Надя Вълканова)

Благодаря за усмивката,беше ми много тъжно...

2005-02-14T23:32:29+02:00
joanna_vas (Йоанна)

Искаше ми се да е
в слънцето магията
се ражда бавно )
Но чувството е образно и ми хареса

2005-02-14T23:07:51+02:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0