Feb 14, 2005, 7:55 AM

Магията на нощта 

  Poetry
1045 0 2
Живи въглени
разтворени в мига,
дъхави, ухаещи
на старо вино.
Една усмивка
очарована в смеха,
вплела се в устните
невинно.
Две ръце
докосващи се
в залеза...
Луна прилепнала
във облаците
онемели...
Танцуващ валс
сред сенките
от тебе заслепени...

В слънцето магията
умира бавно...

© Надя Вълканова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за усмивката,беше ми много тъжно...
  • Искаше ми се да е
    в слънцето магията
    се ражда бавно )
    Но чувството е образно и ми хареса
Random works
: ??:??