Nadya (Надя Вълканова)
53 117
14.02.2005 г., 7:55 ч.

Магията на нощта 

  Поезия
1049 0 2
Живи въглени
разтворени в мига,
дъхави, ухаещи
на старо вино.
Една усмивка
очарована в смеха,
вплела се в устните
невинно.
Две ръце
докосващи се
в залеза...
Луна прилепнала
във облаците
онемели...
Танцуващ валс
сред сенките
от тебе заслепени...

В слънцето магията
умира бавно...

© Надя Вълканова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за усмивката,беше ми много тъжно...
  • Искаше ми се да е
    в слънцето магията
    се ражда бавно )
    Но чувството е образно и ми хареса
Предложения
: ??:??