Магията на нощта

14 февр. 2005 г., 07:55

Поэзия

1047 0 2

Живи въглени
разтворени в мига,
дъхави, ухаещи
на старо вино.
Една усмивка
очарована в смеха,
вплела се в устните
невинно.
Две ръце
докосващи се
в залеза...
Луна прилепнала
във облаците
онемели...
Танцуващ валс
сред сенките
от тебе заслепени...

В слънцето магията
умира бавно...

Свързани произведения

Nadya (Надя Вълканова)

2005-02-14T23:32:29+02:00

Благодаря за усмивката,беше ми много тъжно...
joanna_vas (Йоанна)

2005-02-14T23:07:51+02:00

Искаше ми се да е
в слънцето магията
се ражда бавно )
Но чувството е образно и ми хареса

Магията на нощта

Свързани произведения

Комментарии

Предложения