Магията на нощта
разтворени в мига,
дъхави, ухаещи
на старо вино.
Една усмивка
очарована в смеха,
вплела се в устните
невинно.
Две ръце
докосващи се
в залеза...
Луна прилепнала
във облаците
онемели...
Танцуващ валс
сред сенките
от тебе заслепени...
В слънцето магията
умира бавно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Вълканова Все права защищены
)
