14 февр. 2005 г., 07:55

Магията на нощта

1.2K 0 2
Живи въглени
разтворени в мига,
дъхави, ухаещи
на старо вино.
Една усмивка
очарована в смеха,
вплела се в устните
невинно.
Две ръце
докосващи се
в залеза...
Луна прилепнала
във облаците
онемели...
Танцуващ валс
сред сенките
от тебе заслепени...

В слънцето магията
умира бавно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за усмивката,беше ми много тъжно...
  • Искаше ми се да е
    в слънцето магията
    се ражда бавно )
    Но чувството е образно и ми хареса

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...