8 abr 2025, 6:32

Магнолия

  Poesía
356 1 5

Магнолията разцъфна....

в неочакваност. 

Чудиш се коя съм - 

аз съм сняг през април.  

Едва докоснала въздуха, 

топя се върху пръстите ти,

дланите ти се отварят, 

събират ме, 

погалват ме....

и отново съм цяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сатин Роксан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се много, че и ти я долови, Сатин!!!
  • Благодаря за споделянето. Наистина има прилика
  • Всъщност две са. Едното го пуснах, а другото ти го оставям тук.
    Снежинка
    Не беше падаща звезда.
    Снежинка малка беше тя...
    От облак розов полетя,
    устремена към калта.
    Ръка протегнах да я хвана,
    на нея, тя за миг застана.
    И след още миг се разтопи,
    сърцето ми навеки вледени.
    И сега сълзите ми не капят.
    Рисуват ангели във Рая.
    А когато дойде пролетта,
    ще се превърнат във река...
  • Ще бъде интересно да го прочета
  • Напомни ми за едно мое, Сатин. Ще го пусна. Може да бъде като отговор на твоето. Поздрав, Сатин!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...