8.04.2025 г., 6:32

Магнолия

354 1 5

Магнолията разцъфна....

в неочакваност. 

Чудиш се коя съм - 

аз съм сняг през април.  

Едва докоснала въздуха, 

топя се върху пръстите ти,

дланите ти се отварят, 

събират ме, 

погалват ме....

и отново съм цяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се много, че и ти я долови, Сатин!!!
  • Благодаря за споделянето. Наистина има прилика
  • Всъщност две са. Едното го пуснах, а другото ти го оставям тук.
    Снежинка
    Не беше падаща звезда.
    Снежинка малка беше тя...
    От облак розов полетя,
    устремена към калта.
    Ръка протегнах да я хвана,
    на нея, тя за миг застана.
    И след още миг се разтопи,
    сърцето ми навеки вледени.
    И сега сълзите ми не капят.
    Рисуват ангели във Рая.
    А когато дойде пролетта,
    ще се превърнат във река...
  • Ще бъде интересно да го прочета
  • Напомни ми за едно мое, Сатин. Ще го пусна. Може да бъде като отговор на твоето. Поздрав, Сатин!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...