4 sept 2008, 7:37

Магьоснице

  Poesía
867 0 4
 

Магьоснице, докосвай ме...

Очите ти са най-необяснимото зелено..

Не ме пести - прахосай ме...

Усещай ме с пулсация на разрушение...

Защото аз съм най-жестокия от всички твои,

и по-добре го приеми, без да ме спираш...

Аз  ти оставям само трудните завои,

защото аз съм част от теб, която не намираш...

Красива си, магьоснице... И аз го знам...

Но много са красивите, а красотата е различна...

Магьоснице... дори със теб аз пак оставам сам,

и моля те единствено да спреш да ме обичаш...

Магьоснице, целувай ме... Но със затворени очи...

Удавят ме във моята вина... в зелено...

Не искам болката във погледа ти да ме изгори...

Свободата си  оставям - вечна неприкосновеност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...