4 sept 2008, 7:37

Магьоснице

  Poesía
862 0 4
 

Магьоснице, докосвай ме...

Очите ти са най-необяснимото зелено..

Не ме пести - прахосай ме...

Усещай ме с пулсация на разрушение...

Защото аз съм най-жестокия от всички твои,

и по-добре го приеми, без да ме спираш...

Аз  ти оставям само трудните завои,

защото аз съм част от теб, която не намираш...

Красива си, магьоснице... И аз го знам...

Но много са красивите, а красотата е различна...

Магьоснице... дори със теб аз пак оставам сам,

и моля те единствено да спреш да ме обичаш...

Магьоснице, целувай ме... Но със затворени очи...

Удавят ме във моята вина... в зелено...

Не искам болката във погледа ти да ме изгори...

Свободата си  оставям - вечна неприкосновеност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...