4 sept 2008, 7:37

Магьоснице

  Poesía
865 0 4
 

Магьоснице, докосвай ме...

Очите ти са най-необяснимото зелено..

Не ме пести - прахосай ме...

Усещай ме с пулсация на разрушение...

Защото аз съм най-жестокия от всички твои,

и по-добре го приеми, без да ме спираш...

Аз  ти оставям само трудните завои,

защото аз съм част от теб, която не намираш...

Красива си, магьоснице... И аз го знам...

Но много са красивите, а красотата е различна...

Магьоснице... дори със теб аз пак оставам сам,

и моля те единствено да спреш да ме обичаш...

Магьоснице, целувай ме... Но със затворени очи...

Удавят ме във моята вина... в зелено...

Не искам болката във погледа ти да ме изгори...

Свободата си  оставям - вечна неприкосновеност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...