4.09.2008 г., 7:37

Магьоснице

856 0 4
 

Магьоснице, докосвай ме...

Очите ти са най-необяснимото зелено..

Не ме пести - прахосай ме...

Усещай ме с пулсация на разрушение...

Защото аз съм най-жестокия от всички твои,

и по-добре го приеми, без да ме спираш...

Аз  ти оставям само трудните завои,

защото аз съм част от теб, която не намираш...

Красива си, магьоснице... И аз го знам...

Но много са красивите, а красотата е различна...

Магьоснице... дори със теб аз пак оставам сам,

и моля те единствено да спреш да ме обичаш...

Магьоснице, целувай ме... Но със затворени очи...

Удавят ме във моята вина... в зелено...

Не искам болката във погледа ти да ме изгори...

Свободата си  оставям - вечна неприкосновеност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евкалипт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...