sama86 (Евкалипт) sama86 (Евкалипт)
68
Sep 4, 2008, 7:37 AM

Магьоснице

  Poetry
861 0 4
 

Магьоснице, докосвай ме...

Очите ти са най-необяснимото зелено..

Не ме пести - прахосай ме...

Усещай ме с пулсация на разрушение...

Защото аз съм най-жестокия от всички твои,

и по-добре го приеми, без да ме спираш...

Аз  ти оставям само трудните завои,

защото аз съм част от теб, която не намираш...

Красива си, магьоснице... И аз го знам...

Но много са красивите, а красотата е различна...

Магьоснице... дори със теб аз пак оставам сам,

и моля те единствено да спреш да ме обичаш...

Магьоснице, целувай ме... Но със затворени очи...

Удавят ме във моята вина... в зелено...

Не искам болката във погледа ти да ме изгори...

Свободата си  оставям - вечна неприкосновеност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0