Магьоснице, докосвай ме...
Очите ти са най-необяснимото зелено..
Не ме пести - прахосай ме...
Усещай ме с пулсация на разрушение...
Защото аз съм най-жестокия от всички твои,
и по-добре го приеми, без да ме спираш...
Аз ти оставям само трудните завои,
защото аз съм част от теб, която не намираш...
Красива си, магьоснице... И аз го знам...
Но много са красивите, а красотата е различна...
Магьоснице... дори със теб аз пак оставам сам,
и моля те единствено да спреш да ме обичаш...
Магьоснице, целувай ме... Но със затворени очи...
Удавят ме във моята вина... в зелено...
Не искам болката във погледа ти да ме изгори...
Свободата си оставям - вечна неприкосновеност...© Евкалипт Все права защищены