21 abr 2024, 14:41

Майчина обич

  Poesía » Civil
889 9 14

В косите ти, миличка мамо, сребреят

успехите мои и моите грешки.

В сърцето и в скрина стар си събрала

спомени детски и момичешки дрешки.

 

В очите ти, мамо, смело политат

крилете на твоето малко момиче.

В хербарии пазиш с любов подарено 

от мен белоснежно нежно кокиче.

 

В дланите, мамо, закрила си свила,

в сърцето прегръщаш ме всеки свой ден.

Благословията своя си ми дарила -

светът да е пълен с обич за мен.

 

Косите ми, мамо, на твоите приличат,

а днес благославям аз своите деца,

заричам ги с чисти сърца да обичат.

С признателност, майчице, благодаря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...