Apr 21, 2024, 2:41 PM

Майчина обич

  Poetry » Civic
885 9 14

В косите ти, миличка мамо, сребреят

успехите мои и моите грешки.

В сърцето и в скрина стар си събрала

спомени детски и момичешки дрешки.

 

В очите ти, мамо, смело политат

крилете на твоето малко момиче.

В хербарии пазиш с любов подарено 

от мен белоснежно нежно кокиче.

 

В дланите, мамо, закрила си свила,

в сърцето прегръщаш ме всеки свой ден.

Благословията своя си ми дарила -

светът да е пълен с обич за мен.

 

Косите ми, мамо, на твоите приличат,

а днес благославям аз своите деца,

заричам ги с чисти сърца да обичат.

С признателност, майчице, благодаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...