13 may 2015, 22:24

Майчина обич

  Poesía
555 0 5

Отключва всеки праг затворен.

Тихо стъпва - на пръсти.

Обвива крехките ни рамене 

с поглед копринен и всеки

ден на бог се кръсти.

 

Не допуска враг злосторен

денят ни да трови,

строшила житейски окови

тича и не спира - тъгата ни обира.

 

В шепите ù ясно слънце,

върху устните усмивка,

почивка не знае, 

за здравето си нехае.

 

Тежка завивка отмята,

от живота търси отплата.

Майчина обич-спасителен бряг,

само дума една и за нас 

на всичко е готова.

Няма сън, няма нощ,

няма зима и лято,

сърцето в топлина облято -

най-сигурното ято -

никога не е късно да се завърнеш!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За майчината обич трудно се намират думи !Но твойте найстина докоснаха сърцето ми!За всички майки със любов!!!Поклон пред вас пазителки домашни!!!Поздравявам те мила!!!До нови!
  • и дъжд... чист
    кротко милващ, отмиващ болката жива
    сълзи... опрощаващи... топли
    поток от нежност небесна за мен...
    от очите ти
    мамо...

    Благородична майчина свята любов....
    развълнува ме, Васе... благословени да са
    всички майки...
  • Споделям написаното в коментара на Стойна!
    Красив и докосващ стих, посветен на майката!
    Поздрави и от мен, Васе!
  • "Майчина обич - спасителен бряг" - точно изведено сравнение.
    Ценно е!
    Поздравление, Василке!
  • " Майчина обич - спасителен бряг,
    само дума една и за нас
    на всичко е готова."Няма нищо по-истинско и силно от майчината любов!
    Да бъдат благословени всички майки!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...