13 may 2015, 22:24

Майчина обич

  Poesía
554 0 5

Отключва всеки праг затворен.

Тихо стъпва - на пръсти.

Обвива крехките ни рамене 

с поглед копринен и всеки

ден на бог се кръсти.

 

Не допуска враг злосторен

денят ни да трови,

строшила житейски окови

тича и не спира - тъгата ни обира.

 

В шепите ù ясно слънце,

върху устните усмивка,

почивка не знае, 

за здравето си нехае.

 

Тежка завивка отмята,

от живота търси отплата.

Майчина обич-спасителен бряг,

само дума една и за нас 

на всичко е готова.

Няма сън, няма нощ,

няма зима и лято,

сърцето в топлина облято -

най-сигурното ято -

никога не е късно да се завърнеш!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За майчината обич трудно се намират думи !Но твойте найстина докоснаха сърцето ми!За всички майки със любов!!!Поклон пред вас пазителки домашни!!!Поздравявам те мила!!!До нови!
  • и дъжд... чист
    кротко милващ, отмиващ болката жива
    сълзи... опрощаващи... топли
    поток от нежност небесна за мен...
    от очите ти
    мамо...

    Благородична майчина свята любов....
    развълнува ме, Васе... благословени да са
    всички майки...
  • Споделям написаното в коментара на Стойна!
    Красив и докосващ стих, посветен на майката!
    Поздрави и от мен, Васе!
  • "Майчина обич - спасителен бряг" - точно изведено сравнение.
    Ценно е!
    Поздравление, Василке!
  • " Майчина обич - спасителен бряг,
    само дума една и за нас
    на всичко е готова."Няма нищо по-истинско и силно от майчината любов!
    Да бъдат благословени всички майки!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...