Майчина обич
Отключва всеки праг затворен.
Тихо стъпва - на пръсти.
Обвива крехките ни рамене
с поглед копринен и всеки
ден на бог се кръсти.
Не допуска враг злосторен
денят ни да трови,
строшила житейски окови
тича и не спира - тъгата ни обира.
В шепите ù ясно слънце,
върху устните усмивка,
почивка не знае,
за здравето си нехае.
Тежка завивка отмята,
от живота търси отплата.
Майчина обич-спасителен бряг,
само дума една и за нас
на всичко е готова.
Няма сън, няма нощ,
няма зима и лято,
сърцето в топлина облято -
най-сигурното ято -
никога не е късно да се завърнеш!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
