19 feb 2006, 18:36

МАЙЧИНА ПРОШКА

  Poesía
1.3K 0 12

           Майчина прошка


След грешките,извършени в живота,
спирам се пред бащиния дом,
ръката ми се колебае да потропа,
отново тук съм след тежкия разгром.

След странстване и лутане без път
отново прага бащин ще прекрача,
сълзите по лицето ми пълзят
и ето,че безсилен ще заплача...

Отново се завръщам вкъщи,мамо -
разкаян,молещ и сломен,
аз прошката ти искам само,
ще ми простиш ли някой ден?


29.01.2005г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и благодаря за стихотворението!
  • Красиво, безценно камъче! /6/
  • Мисля за шестичка
    а да не е самичка
    май е по добре
    да ти пиша две
    6 6
  • Поздравления! Много хубав стих!
  • Продължаваш да разтърсваш.Браво Гери

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...